Постинг
03.02.2011 17:43 -
ЗНАК ОТ СЪДБАТА
Може би е от съдбата знак -
да остана в мислите самотен.
С невъзможен за сърцата праг -
непрекрачван, като стръмна кота.
В поривите - като стар орел,
уморен от реене в простора.
Синьото безвремие приел -
белегът на своята умора.
В болката - подобен на мъдрец,
а в скръбта - със дрипи на отшелник.
Злобите приел като слепец.
Празниците - като празен делник.
Скрит от всяка хорска суета,
горе - във дома си непристъпен,
къпя се с вълни от самота.
И от мъдрост също съм окъпан.
Слизам мимолетно със слова
да блестя в тълпите многолюдни.
И отново в чиста синева
се издигам с мислите абсурдни.
Може би е от съдбата знак.
Мълния съм. Стрелвам се съдбовен.
Блясвам мигновено в нечий мрак.
И си тръгвам. Винаги виновен.
(Тленен остатък)
да остана в мислите самотен.
С невъзможен за сърцата праг -
непрекрачван, като стръмна кота.
В поривите - като стар орел,
уморен от реене в простора.
Синьото безвремие приел -
белегът на своята умора.
В болката - подобен на мъдрец,
а в скръбта - със дрипи на отшелник.
Злобите приел като слепец.
Празниците - като празен делник.
Скрит от всяка хорска суета,
горе - във дома си непристъпен,
къпя се с вълни от самота.
И от мъдрост също съм окъпан.
Слизам мимолетно със слова
да блестя в тълпите многолюдни.
И отново в чиста синева
се издигам с мислите абсурдни.
Може би е от съдбата знак.
Мълния съм. Стрелвам се съдбовен.
Блясвам мигновено в нечий мрак.
И си тръгвам. Винаги виновен.
(Тленен остатък)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
