Както винаги, прекрасно произведение!

Взривяваш с талант и интелигентност!
Поздравления !

Радвам се, че даряваш блога ми с присъствието си! Поздравления и за теб!

Kъде да намерим повече идиоти като теб в тази държава , Ведрин ?! С радост в душата , а не с горчилка ?!
Ех и ти...като гледам , повечето са " нормални " :(

Удоволствието е изцяло мое, да се докосвам до таланта ти и да чета ненадминатите ти стихове от страниците на блога! Понякога се чудя как си можал да съхраниш и опазиш чиста душата си и таланта, през всички перипетии и да си останеш ненадминатия поет и човек Ведрин?!
Бъди ! И ни радвай с таланта и човещината си !

Просто следвам пътя и призванието си, Лидис! И това не е никак лесно усилие, но за този, които иска да живее в мир със себе си и Бога друга алтернатива няма! Бъди благословена за милите думи, които ми написа!

51. ka4ak - 49. vedrin - *** Продължавам приятелю!!!
06.11.2009 19:21
vedrin написа:
Качак, ако бях се родил богаташ, който пресича Шеруудската гора, непременно бих те припознал в Робин Худ и бих ти дал богатството си - до последния петак! Продължавай да "тафиш", приятелю!

Това е фаворита!!!
05.07.2009 08:52 - ИДИОТ
Битието със тежкия градус
вече трудно отпивам с очи.
Накъдето погледнеш - нерадост.
И каквото да вкусиш - горчи.

Искам всичката своя надежда
на човеците бедни да дам.
Да им бъде завивка, одежда.
Да им бъде трапеза и храм.

Искам болката в тях да изпия.
Всяка мъка и всеки товар.
И съдбата им - черна сгурия -
да прогоня със пламенна жар.

Тежък градус кипи в битието -
иска всяка надежда да спре.
Труден избор стои пред сърцето -
да живее или да умре.

Вече имам си избор, нагласа -
ще умирам, раздаващ живот.
А очите на висшата класа
ще съгледат във мен... идиот.

Идиот,... но изпълнен със радост
на бедняка надежда да дам.
Битието със тежкия градус
побеждавам с протегната длан.

(От "Бакърена паничка")
Автор: vedrin Категория: По

Докато ходех по пещери, проломи, крепости и планини из Северна България, докато с мъка гледах как българският етнос там, оставен на произвола на крадците бива прогонван от родните си места, вечерта си мислех: какво ли ново стихотворение си поместил в блога си. Със закъснение, но го видях:

"Искам всичката своя надежда
на човеците бедни да дам.
Да им бъде завивка, одежда.
Да им бъде трапеза и храм."

Точно това правиш, Поете, това е и ролята на поетите. Ако се разходиш обаче из страната, където живеят най-бедните и забравени от държавата хора, ако останеш да нощуваш при тях и те изпеят мъката си пред Теб - Поета, тъгата в стиховете Ти ще бъде още по-дълбока.
Как биха погледнали на Теб от "висшата" класа не е интересно, защото тя е платила цената да се изкачи на това място на стълбата. Важните сме ние, които Те четем и стиховете Ти докосват сърцата ни.
Поздрави за прекрасното стихотворение,
Коста

Господ е направил богатите на света да са бедни духом, а бедните на света - богати с дух! И това е съвършено справедливо!