Образ тъй жадуван... Десислава!
Ангел ли лицето ти твори?
Стъпвам по разпалена жарава.

Изричай ме! Все още ме изричай!
Дори нощта да бъде без звезди.
А вятърът, от грижите разтичан,

Намериха се нежните различия
на нашите обречени души.
И нещо свято шепне ми: Обичай я,

Като сложна загадка реши ме.
Неизвестното в мен разгадай.
Ако образът страда без име -

Завръщам се и знам, че ще си моя.
Все още моя - с мъничко тъга.
Донасям ти прегръдката на зноя

Живей ме, обич! Дълго ме живей!
Жадувай ме от бъдещи години.
За някой невъзможен юбилей,

Защо те помни моето небе?
На залезите - изгреви дарила.
Червена роза с капчици ли бе,

И дъжд, и слънце, и луна, и вятър...
Каквото да погледна - все си ти,
дошла да украсяваш моя шатър

Рано или късно това виртуално пространство за споделяне на идеи, размисли, послания и изкуство, ще бъде излекувано с общата воля на всички потребители, които изповядват толерантност, взаимно уважение и правото на всеки да изразява себе с...