Постинг
17.02.2011 23:11 -
ЗИМНА МЕЧТА
В парцаливи мъгли омърлушена
ме намира безсънен нощта.
Сякаш вече е време за слушане -
да си спомним познати неща.
Да сближим премълчани приличия -
не едно или две, но безброй.
Как съдбата е тягостно ничия,
като път със обратен завой.
Как през мрака клатушкат се слепите,
без да срещнат утеха и лъч
или свиват се мръзнещи шепите
в остудяла от щастие глъч.
Нощ! Бъди ми сега изповедница!
Да разсея мъглите ти в плач.
Може би тиха мъдрост, неведома,
в миг ще стресне самотния здрач.
И искри от светулково реене
ще ме спомнят, че още съм жив.
Че дъхът ми достига за греене,
ако обич е моят мотив...
Не възпирай с виелица думите.
Още малко край мене бъди.
Ето! Ангел прелита по друмите
с покривало от светли звезди.
Разтопява се пътят ми, ледният
от лъчите в небесния плащ.
И напълня ръката си бедният,
а пък слепият вече е зрящ...
В миг въздъхва душата ми сгушена.
Пак родила е зимна мечта.
В парцаливи мъгли омърлушена
"Да ти бъде!" ми шепне нощта.
(Птицата в теб)
ме намира безсънен нощта.
Сякаш вече е време за слушане -
да си спомним познати неща.
Да сближим премълчани приличия -
не едно или две, но безброй.
Как съдбата е тягостно ничия,
като път със обратен завой.
Как през мрака клатушкат се слепите,
без да срещнат утеха и лъч
или свиват се мръзнещи шепите
в остудяла от щастие глъч.
Нощ! Бъди ми сега изповедница!
Да разсея мъглите ти в плач.
Може би тиха мъдрост, неведома,
в миг ще стресне самотния здрач.
И искри от светулково реене
ще ме спомнят, че още съм жив.
Че дъхът ми достига за греене,
ако обич е моят мотив...
Не възпирай с виелица думите.
Още малко край мене бъди.
Ето! Ангел прелита по друмите
с покривало от светли звезди.
Разтопява се пътят ми, ледният
от лъчите в небесния плащ.
И напълня ръката си бедният,
а пък слепият вече е зрящ...
В миг въздъхва душата ми сгушена.
Пак родила е зимна мечта.
В парцаливи мъгли омърлушена
"Да ти бъде!" ми шепне нощта.
(Птицата в теб)
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене