Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2012 18:10 - ПРИТЧА ЗА БЕЛИТЕ КОСИ
Автор: vedrin Категория: Изкуство   
Прочетен: 542 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Седя на пейка, а до мен с куцукане
се приближава старец побелял.
Ръка протегнал, бледа и напукана,
той търси състрадание и жал.

Несигурен навярно в милостинята,
посочва с пръсти своите коси:
"Недей ме пита, чедо, що ли чиня тук!
Но хайде, дай ми левче! Жив да си!"

Докле с ръката бъркам за паричката,
долита ангел, някъде над мен.
И чаша със вода излива, всичката,
в дълбокото на моя дух смутен.

А след това прошепва ми послание:
"На този дядо притча прогласи!
За неговата болка и страдание,
за белите му старчески коси!"

Така, отворил устни в поучение,
започвам мъдри думи да редя.
И с Божието Свято позволение
аз притчата по-долу ще явя...

...Явил се Бог и казал във началото
да бъде Ден сред мрак и тъмнина.
Доброто да е свързано със бялото,
а черното с греховната злина.

Премъдър, Свят във взетите решения,
Творецът заповядал в миг съдба.
След първите човешки прегрешения
животът да е болка и борба.

Човеците в сълзи да раждат бялото,
а черното да ги мори съвсем.
Докле си спомнят за Адам в началото,
за Райската градина и Едем.

Но ангел в Божието обкръжение
попитал Бога с мъдри словеса:
"Защо при всяко следващо рождение
е с тъмен цвят човешката коса?

Не е ли право тя да бъде бяла,
невинна като малкото дете?
А в края на живота - почерняла,
понеже в бунт и грях човек расте?

Защо решил Си бялото и черното
да си сменят нормалните места?
Защо избрал Си Ти нехарактерното -
човек да побелява пред смъртта?

Послушал там Премъдрият въпросите,
а после казал с милосърден глас:
"Човеци Милостта от Мен ще просят,
когато дойде сетният им час.

Когато знаят, че животът свършва
и идва миг духът им да изтлей.
Когато всяка сила се прекършва
и всички искат Божият Елей!

Тогава трябва да ги виждам бели.
Глави навели, да стоят пред Мен.
Защо са Ми човеците умрели,
щом ни един от тях не е спасен?

Аз имам много Милост във Сърцето!
И Благост пълни Моята ръка!
Затуй от днес насетне под Небето
човеци ще се раждат все така!

А щом косите черни побелеят,
човек ще спомни свойта сетнина.
В сълзи ще плаче, за да го огрея
и мигом да го вдигна в Светлина..."

Завършил тази притча, се оглеждам,
а старецът до мен е просълзен.
"О, чедо! Ти докосна ме с надежда!
И сякаш Бог яви се къмто мен!

Пари не искам! Даде ми премного!
Утехата за бялата глава!
Наместо милостиня - Милост в Бога!
Наместо левче - Божии слова!"

(Бакърена паничка)



Тагове:   притча,   коси,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Не са нужни думи ... ще помълча ...
22.08.2012 13:15
Поздрави, поете !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vedrin
Категория: Изкуство
Прочетен: 214157
Постинги: 369
Коментари: 729
Гласове: 2270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031