Не е нужно да плаваме чак до Аляска,
до сковани от лед брегове,
за да чуят сърцата ни страшния крясък,
с който дивото вече зове.

То сковало е в лед не пръстта, а душите -
тези алчни и малки души,
за които светът се върти от парите,
а не виждат, че той ги руши.

“Боже, знам че Те има, че гледаш отгоре
всички болки, сълзи, страхове!
И сега Ти се моля - бъди ни опора,
щото дивото вече зове!

Загърни ни с Любов, приеми ни с утеха,
избави ни от дивия свят!
Нека Твоята Истина бъде ни дреха!
И води ни докрай с Благодат!

А тогава и глутници черни да вият,
и светът да е зъл върколак,
няма Твоите мили чеда да открият,
и разкъсат душите им в мрак!”

Тази проста молитва с надежда изричам
и духът ми при Бога снове.
Мили хора! Да знаете как ви обичам!
Бдете! Дивото вече зове!

в съзвучие с мислите ми днес...
поздрав за теб...

Ще поместя тази прекрасна Молитва в блога ми да го краси. Вече поместих такива на Вазов, на Осичката, на Дела Раи, макар да не в стихове и на Марин Тачков.
Брависимо, Поете.

Благодаря ти, Коста, и на теб Мариники! Бог да ви благослови и опази душите и сърцата ви!