Лирика от Ясен Ведрин :: ЗЕЛЕНИЯТ ПЪТ (МОЕ ВЕРУЮ)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.09.2012 23:47 - ЗЕЛЕНИЯТ ПЪТ (МОЕ ВЕРУЮ)

Автор: vedrin Категория: Изкуство

Прочетен: 491 Коментари: 1 Гласове:

(В памет на Майкъл Кларк Дънкан, изиграл ролята
на Джон Кофи във филма "Зеленият път")

Все някога затворът ще приключи
и ще потегли моят дух отвъд.
Но нека неизбежното се случи,
когато бдя в зеления си път.

Надмогнал мрак, решетка и верига -
да бъда там, където мор руши,
и Божията обич не достига,
и с Милост няма кой да утеши.

Умира ли светкавица, която
прорязва небосвода от лъчи?
Не е ли за измръзналия лято
и прошка за студените очи?

Щом ангелите още валс танцуват,
и тръпне в красотата им мигът -
не си ли струва, Джон, не си ли струва,
да ходя по зеления си път?

И всичко да раздам - до дъх и песен.
Без нищо да остана. Бос и гол.
Дори обезсмъртен и безтелесен
в мига на електрическия стол.

Все някога затворът си отива
и литва към извечното духът.
А долу - в чудесата си прелива
животът от зеления ми път...

(Птицата в теб)

Нагоре