Постинг
05.09.2012 23:47 -
ЗЕЛЕНИЯТ ПЪТ (МОЕ ВЕРУЮ)
(В памет на Майкъл Кларк Дънкан, изиграл ролята
на Джон Кофи във филма "Зеленият път")
Все някога затворът ще приключи
и ще потегли моят дух отвъд.
Но нека неизбежното се случи,
когато бдя в зеления си път.
Надмогнал мрак, решетка и верига -
да бъда там, където мор руши,
и Божията обич не достига,
и с Милост няма кой да утеши.
Умира ли светкавица, която
прорязва небосвода от лъчи?
Не е ли за измръзналия лято
и прошка за студените очи?
Щом ангелите още валс танцуват,
и тръпне в красотата им мигът -
не си ли струва, Джон, не си ли струва,
да ходя по зеления си път?
И всичко да раздам - до дъх и песен.
Без нищо да остана. Бос и гол.
Дори обезсмъртен и безтелесен
в мига на електрическия стол.
Все някога затворът си отива
и литва към извечното духът.
А долу - в чудесата си прелива
животът от зеления ми път...
(Птицата в теб)
Избрано из впечатленията ми в блога през...
Лични думи - памет и мисли. Пета част.
Думи, памет и разпилени лични мисли. Шес...
Лични думи - памет и мисли. Пета част.
Думи, памет и разпилени лични мисли. Шес...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене