Постинг
07.09.2012 10:07 -
ПАЗАРЪТ НА ХОРСКАТА СКРЪБ
Автор: vedrin
Категория: Изкуство
Прочетен: 1761 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2012 10:07
Прочетен: 1761 Коментари: 12 Гласове:
14
Последна промяна: 07.09.2012 10:07
Просълзиха без време очите ми в хорската скръб.
Сякаш черна ръка ме стовари над пъстра сергия.
За едните съм евтин... Кога ли пък бил съм им скъп?
А за другите - скъп, от изцапана с думи хартия.
Не затрогнах сърцата, че даром поисках да дам.
Ценоразпис си има в живота. И всичко е стока.
Даже вярата лесно се реже. Парченца до грам.
Или будната съвест - до живата мръвка от кокал.
Нямах хубава Яна да пазя. А само олтар,
като кръв от сърцето, превърната в чиста реликва.
Даром давам ви, хора! Вземете си късчета дар!
Но не иска тълпата... И с даване никак не свиква.
"Тоя нещо ме гложди, щом дава така, без пари!
Току тъй ли човек ще откаже от нас келепира?
Бе не става за четене... Някак стихът му гори,
а пък после ти пламва... И никак не му се разбира!
Хайде, чупката, смахнат! Поезия ний не ядем!
Вместо тази писалка вземи си в ръцете мотика!
Тръгнал той да ни плещи за някакъв дъжд от Едем,
а пък долу от суша изсъхна съвсем арпаджика..."
Доразкъсан си тръгвам. А вътре в сърцето кърви.
Не докоснах души. Само ропот и весели хули.
И не иска народът към Бог възроден да върви,
но му стига в едните цени на пазар да се пули...
Просълзиха без време очите ми в хорската скръб.
А пръстта си тежи... И не пуска - до жилавост клета...
Твоят кръст ли, о, Господи, тежък помъкнах на гръб,
или бисери хвърлях на свини, и Свято на псета?...
Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)
Сякаш черна ръка ме стовари над пъстра сергия.
За едните съм евтин... Кога ли пък бил съм им скъп?
А за другите - скъп, от изцапана с думи хартия.
Не затрогнах сърцата, че даром поисках да дам.
Ценоразпис си има в живота. И всичко е стока.
Даже вярата лесно се реже. Парченца до грам.
Или будната съвест - до живата мръвка от кокал.
Нямах хубава Яна да пазя. А само олтар,
като кръв от сърцето, превърната в чиста реликва.
Даром давам ви, хора! Вземете си късчета дар!
Но не иска тълпата... И с даване никак не свиква.
"Тоя нещо ме гложди, щом дава така, без пари!
Току тъй ли човек ще откаже от нас келепира?
Бе не става за четене... Някак стихът му гори,
а пък после ти пламва... И никак не му се разбира!
Хайде, чупката, смахнат! Поезия ний не ядем!
Вместо тази писалка вземи си в ръцете мотика!
Тръгнал той да ни плещи за някакъв дъжд от Едем,
а пък долу от суша изсъхна съвсем арпаджика..."
Доразкъсан си тръгвам. А вътре в сърцето кърви.
Не докоснах души. Само ропот и весели хули.
И не иска народът към Бог възроден да върви,
но му стига в едните цени на пазар да се пули...
Просълзиха без време очите ми в хорската скръб.
А пръстта си тежи... И не пуска - до жилавост клета...
Твоят кръст ли, о, Господи, тежък помъкнах на гръб,
или бисери хвърлях на свини, и Свято на псета?...
Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)
в твите стихове е жълтица...
поздравявам те, Поете...
цитирайпоздравявам те, Поете...
mariniki написа:
в твите стихове е жълтица...
поздравявам те, Поете...
поздравявам те, Поете...
Бъди благословена! И Бог нека те пази и закриля!
Прекланям се пред таланата ти! Бог да те благославя, Vedrin!
цитирай"Не докоснах души. Само ропот и весели хули"
Много души си докоснал. За това роптаят и хулят - боли ги. И прехвърлят товара си върху теб. Подозирам, че тайно си завиждаме един другиму за кръстовете, отредени ни за носене. И за моженето:)))
цитирайМного души си докоснал. За това роптаят и хулят - боли ги. И прехвърлят товара си върху теб. Подозирам, че тайно си завиждаме един другиму за кръстовете, отредени ни за носене. И за моженето:)))
miaa написа:
Прекланям се пред таланата ти! Бог да те благославя, Vedrin!
Бъди и ти благословена за сърдечните ти думи!
evrazol написа:
"Не докоснах души. Само ропот и весели хули"
Много души си докоснал. За това роптаят и хулят - боли ги. И прехвърлят товара си върху теб. Подозирам, че тайно си завиждаме един другиму за кръстовете, отредени ни за носене. И за моженето:)))
Много души си докоснал. За това роптаят и хулят - боли ги. И прехвърлят товара си върху теб. Подозирам, че тайно си завиждаме един другиму за кръстовете, отредени ни за носене. И за моженето:)))
Всеки има да носи своя си кръст, приятелю! Но е прекрасно дори и в угнетението да чуеш една топла дума! Благодаря ти! Бог да те пази и закриля!
7.
lidis -
Да, много души си докоснал!
07.09.2012 18:15
07.09.2012 18:15
И си съумял да опазиш своята душа чиста!
Благодаря, ти Ведрин, че докосна и мен с поезията си!
Казвала съм много пъти, че не признавам никой поет, от миналото, класици разни и от настоящето на българската поезия, освен теб по сила на душевност, талант съчетан с човечност и свръх интелигентност! Поздрави от мен и севера!
цитирайБлагодаря, ти Ведрин, че докосна и мен с поезията си!
Казвала съм много пъти, че не признавам никой поет, от миналото, класици разни и от настоящето на българската поезия, освен теб по сила на душевност, талант съчетан с човечност и свръх интелигентност! Поздрави от мен и севера!
Това нещо не си го и помисляй, точно това сторваш!
Коста
цитирайКоста
vedrin написа:
Всеки има да носи своя си кръст, приятелю! Но е прекрасно дори и в угнетението да чуеш една топла дума! Благодаря ти! Бог да те пази и закриля!
evrazol написа:
"Не докоснах души. Само ропот и весели хули"
Много души си докоснал. За това роптаят и хулят - боли ги. И прехвърлят товара си върху теб. Подозирам, че тайно си завиждаме един другиму за кръстовете, отредени ни за носене. И за моженето:)))
Много души си докоснал. За това роптаят и хулят - боли ги. И прехвърлят товара си върху теб. Подозирам, че тайно си завиждаме един другиму за кръстовете, отредени ни за носене. И за моженето:)))
Всеки има да носи своя си кръст, приятелю! Но е прекрасно дори и в угнетението да чуеш една топла дума! Благодаря ти! Бог да те пази и закриля!
Не бъди угнетен. Таборът отива към небето все пак:))) Не знам защо съм убеден, че богати, бедни, учени, прости, радости и угнетени - всички ще пристигнем вкупом, заедно във всеобщия си хаос
lidis написа:
И си съумял да опазиш своята душа чиста!
Благодаря, ти Ведрин, че докосна и мен с поезията си!
Казвала съм много пъти, че не признавам никой поет, от миналото, класици разни и от настоящето на българската поезия, освен теб по сила на душевност, талант съчетан с човечност и свръх интелигентност! Поздрави от мен и севера!
Благодаря, ти Ведрин, че докосна и мен с поезията си!
Казвала съм много пъти, че не признавам никой поет, от миналото, класици разни и от настоящето на българската поезия, освен теб по сила на душевност, талант съчетан с човечност и свръх интелигентност! Поздрави от мен и севера!
Бъди жива и здрава, поетична приятелко! Бог да те благослови!
planinitenabulgaria написа:
Това нещо не си го и помисляй, точно това сторваш!
Коста
Коста
Този стих не касае никой от приятелите ми, никой от духовните човеци! Той си има за прицел определена аудитория, и аз го споделям с приятелите си, защото знам, че ще разберат кои касае той, а именно - приземените хора от езическия материализъм, безбожната тълпа на консуматорите!
evrazol написа:
Не бъди угнетен. Таборът отива към небето все пак:))) Не знам защо съм убеден, че богати, бедни, учени, прости, радости и угнетени - всички ще пристигнем вкупом, заедно във всеобщия си хаос
vedrin написа:
Всеки има да носи своя си кръст, приятелю! Но е прекрасно дори и в угнетението да чуеш една топла дума! Благодаря ти! Бог да те пази и закриля!
evrazol написа:
"Не докоснах души. Само ропот и весели хули"
Много души си докоснал. За това роптаят и хулят - боли ги. И прехвърлят товара си върху теб. Подозирам, че тайно си завиждаме един другиму за кръстовете, отредени ни за носене. И за моженето:)))
Много души си докоснал. За това роптаят и хулят - боли ги. И прехвърлят товара си върху теб. Подозирам, че тайно си завиждаме един другиму за кръстовете, отредени ни за носене. И за моженето:)))
Всеки има да носи своя си кръст, приятелю! Но е прекрасно дори и в угнетението да чуеш една топла дума! Благодаря ти! Бог да те пази и закриля!
Не бъди угнетен. Таборът отива към небето все пак:))) Не знам защо съм убеден, че богати, бедни, учени, прости, радости и угнетени - всички ще пристигнем вкупом, заедно във всеобщия си хаос
Дай Боже думите ти да се сбъднат! А че таборът отива към Небето - отива, приятелю, и няма кой да го спре и обърка!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
