Не вярвам на измислици от мрака
в гласа на олигарси и царе.
Добро от тях днес никой не очаква,
щом бедно е живял и ще умре.

С трохи се хранят уличните псета,
но с тях не се залъгва скръбна чест.
В очите на една старица клета
сълзата е присъда и протест.

Кого ли ще излъжете, кого ли,
лекета зад излъскан целофан?
Заучихте лукавите си роли,
напръскани обилно със шафран.

Да мамите тълпите оскотели,
че имало в тунела светлина...
А вашите невидими тунели,
видя ли някой, пълни със злина?

Веригите съзря ли на Мамона,
сърцата ви до лед окаменил?
Какво тук значат няколко поклона,
щом своя рай до гроб си придобил?

Какво тук значи съвест, чест човешка,
щом слабите си стъпкал във калта,
а после от съдбата си купешка
ги мамиш със лъжлива доброта?

Богатият нима нахрани Лазар,
когато в своя дом се весели?
Проказа сте! Невидима проказа,
която Бог отказва да цели!

Беднякът - поруган ще си отиде
и в Рая Авраам ще го теши...
Но кой от вас съдбата си ще види
сред всичките низвергнати души,

и там да иска капчица утеха
за ужаса от огнения ад?
А бездната да връща като ехо
гласът на лицемерната му жад...

Не вярвам на измислици от мрака!
Живейте, олигарси и царе!
Добро от вас днес никой не очаква,
щом бедно е живял и ще умре!

(Бакърена паничка)

и Праведний Човеко!
Каквото и хубаво да кажа за това стихотворение, няма да бъде достатъчно. То ми напомни за Смирненски, за Вапцаров, за Антон Дончев, който познава добре Библията.
На Теб ли да благодаря за тази вещ или на Бог, който без съмнение Те е вдъхновил да я напишеш?

Има една притча за бедния Лазар в Евангелието, която е зеница на Божието Спасение! От нея, приятелю, почерпих вдъхновението си, и написах този стих за поука и смисъл на всички, които лесно се мамят от маските на Злото!

Браво!