Постинг
24.03.2011 21:31 -
ПРЕЗ ВРЕМЕТО
През времето преминах като стих,
роден от незарасналите рани.
На други хора болки изцелих.
Души докосвах, тъжно разпиляни.
Прехвърлях рубикони, ден след ден.
И граници разтягах невъзможни.
Бях белият мислител на Роден,
загледан в хоризонтите тревожни.
Събирах сам откъснати пера.
Съшивах ги в крила - Дедал навярно.
И птиците успях да разбера
защо летят в небето златозарно.
Ръцете пълнех с миди от брега -
седефената нежност на морето.
Защо, къде, доколко и кога -
намираше си отговор сърцето.
От древните посоки изкусен -
предели търсех във дърво и камък.
И в стара притча виждах се спасен -
като светилник с неугасващ пламък.
Раздадох се - подобно на скала,
превърната на пясък от вълните.
Пера и миди, огън и крила
изпълваха ми смисъла на дните.
През времето преминах като стих.
На колене - пред мъдростта далечна.
Не знам дали на себе си простих,
но прошката от Бога - тя е вечна.
(Търсач на бисери)
роден от незарасналите рани.
На други хора болки изцелих.
Души докосвах, тъжно разпиляни.
Прехвърлях рубикони, ден след ден.
И граници разтягах невъзможни.
Бях белият мислител на Роден,
загледан в хоризонтите тревожни.
Събирах сам откъснати пера.
Съшивах ги в крила - Дедал навярно.
И птиците успях да разбера
защо летят в небето златозарно.
Ръцете пълнех с миди от брега -
седефената нежност на морето.
Защо, къде, доколко и кога -
намираше си отговор сърцето.
От древните посоки изкусен -
предели търсех във дърво и камък.
И в стара притча виждах се спасен -
като светилник с неугасващ пламък.
Раздадох се - подобно на скала,
превърната на пясък от вълните.
Пера и миди, огън и крила
изпълваха ми смисъла на дните.
През времето преминах като стих.
На колене - пред мъдростта далечна.
Не знам дали на себе си простих,
но прошката от Бога - тя е вечна.
(Търсач на бисери)
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
