Постинг
25.03.2011 22:09 -
ВЛАСТНО БЕЗМЪЛВИЕ
От шепите на властното безмълвие
се храня със трошици самота.
И тръгвам по високите си хълмове
да гледам към мъглите на света.
Раздухва вятър сиви слепоочия
и изповедно в мислите свисти.
Живях ли в битие от непорочие,
когато смърт желания лъсти?
Намерих ли под чергата си ключове
за тъжни, неотворени души?
Очи, желали приказното случване,
които няма кой да утеши...
И още ли мълча пред огледалото,
запазило черти от нощен дим,
щом в образа ми губи се началото
на онзи смисъл, тъй необходим?
Навярно е съдба, на длан рисувана
и в бръчките - прорязан, стръмен път.
Животът е надежда за лекуване,
а лекарят, уви, мълчи отвъд.
(Тленен остатък)
се храня със трошици самота.
И тръгвам по високите си хълмове
да гледам към мъглите на света.
Раздухва вятър сиви слепоочия
и изповедно в мислите свисти.
Живях ли в битие от непорочие,
когато смърт желания лъсти?
Намерих ли под чергата си ключове
за тъжни, неотворени души?
Очи, желали приказното случване,
които няма кой да утеши...
И още ли мълча пред огледалото,
запазило черти от нощен дим,
щом в образа ми губи се началото
на онзи смисъл, тъй необходим?
Навярно е съдба, на длан рисувана
и в бръчките - прорязан, стръмен път.
Животът е надежда за лекуване,
а лекарят, уви, мълчи отвъд.
(Тленен остатък)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
