Постинг
04.07.2012 20:48 -
ЕЛЕГИЯ ОТ СЧУПЕНИ СТЪКЛА
Върти съдбата - тъжно, злополучно
елегия от счупени стъкла.
И няма спомен в локвите от ручей,
а само кал от мътни потекла.
Били са чаши. Нежни. Нестрошени.
Изпълнени с надежди и мечти.
А после - някак станали мишени
на чук, готов зловещо да трещи -
стоманен звяр, нарочен да строшава,
наричан благозвучно капитал...
И с неговата пъклена разправа
животът неусетно потъмнял.
Горките, неспособни да се гънат,
запазвали честта си в страшен гнет,
че по-добре е бедни да потънат,
наместо да са стока с етикет.
Но знаели ли крехката си същност
с прозрачни, тънки, девствени стени?...
Без милост капиталът ги затръшнал
и слушал всяка как от жал звъни.
А после се закискал с цяло гърло.
Бил най-велик. Наричан капитал...
Готов да се стовари злобно, върло.
Или да се усмихва във локал.
Разлял си ром в елитна стъклария.
Напил се във безпаметен запой...
А стъкълцата - в черна орисия
потънали сред мътния порой.
(Бакърена паничка)
елегия от счупени стъкла.
И няма спомен в локвите от ручей,
а само кал от мътни потекла.
Били са чаши. Нежни. Нестрошени.
Изпълнени с надежди и мечти.
А после - някак станали мишени
на чук, готов зловещо да трещи -
стоманен звяр, нарочен да строшава,
наричан благозвучно капитал...
И с неговата пъклена разправа
животът неусетно потъмнял.
Горките, неспособни да се гънат,
запазвали честта си в страшен гнет,
че по-добре е бедни да потънат,
наместо да са стока с етикет.
Но знаели ли крехката си същност
с прозрачни, тънки, девствени стени?...
Без милост капиталът ги затръшнал
и слушал всяка как от жал звъни.
А после се закискал с цяло гърло.
Бил най-велик. Наричан капитал...
Готов да се стовари злобно, върло.
Или да се усмихва във локал.
Разлял си ром в елитна стъклария.
Напил се във безпаметен запой...
А стъкълцата - в черна орисия
потънали сред мътния порой.
(Бакърена паничка)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
